中保通 · Начало

语法 · Граматика

Навигация

Начална страницаСкорошни промениСлучайна страницаВсички статии

🏠 Начало🎓 Университети🗺 Географски карти
Показване в примерите
Облик

Лично меню

Редактиране на статии Скорошни промени

Петко Хинов

Петко Тодоров Хинов (1972–2024) е български преводач, синолог и писател — преводач от класически и съвременен китайски, старобългарски и църковнославянски език, носител на Специалната награда на Съюза на преводачите (2014) и на Националната награда „Христо Г. Данов“ (2015) за превода на „Сън в алени покои“ на Цао Сюецин.

В статията си „Българска транскрипция на китайските имена“ (2015 г.) Хинов предлага няколко уточнения в практическата българска транскрипция на китайски срички (т. нар. български пин-ин, БП), които целят да премахнат съвпаденията между различни китайски имена и да доближат записа до реалното стандартно произношение. По-долу са изложени доводите му и предложената от него таблица за транскрибиране.

Причини, налагащи промените

Още от самото начало на тази кратка статия бих искал да направя уговорката, че записването на китайски думи с българска кирилица (транскрипция, български пин-ин или БП) — независимо от подхода, научната гледна точка и метода на изпълнение — не би могло да достигне точността, с която китайският пин-ин изобразява фонетичното съдържание на китайската сричка.

Втора уговорка, която искам да направя е, че макар да съм използвал практическите транскрипции на други славянски езици, служещи си с кирилица, това е било вследствие от и потвърждение на собствения ми опит от дългогодишно слухово възприемане на произношението на сричките в стандартния съвременен китайски език, доказуемо чрез практически експерименти.

Трета уговорка, която държа да направя е, че по отношение на китайския език понятието транслитерация е неприложимо поради йероглифната му писменост. То е неприложимо и по отношение на фонетичната му азбука пин-ин, която е научно и международно утвърдена система за латинско сричкозаписване на китайските думи, тъй като пин-ин не е собствено китайската писменост! По определение „транслитерация — това е точно предаване на знаците на една писменост чрез знаците на друга писменост.“ Очевидно е, че китайските знаци не могат да се транслитерират, а 拼音 е по-скоро фонетична транскрипция, а не „китайска азбука“, макар да има опити да се наложи тя като романизация на китайския език. Следователно до момента, когато Китай отмени йероглифната си писменост в полза на пин-ин, да се говори за транлитерация на китайски срички, думи и текстове е недостоверно.

Последната уговорка, която искам да направя, е че предложенията ми за промени са отворени за доуточняване и прецизиране — в добавка към съществуващата сега транскрипция под формата на дублетни форми, но не пълна замяна на описаните по-долу парадигми от срички.

Целта и опората, определящи насоката, вариантите и внедряването на няколкото незначителни промени, които предлагам за съществуващата днес практическа българска транскрипция за китайски език (БП), са две: а) ясно разграничаване на различните китайски срички, които се оказват идентични при записване с досегашния български пин-ин; б) постигане на по-голяма близост с реалното стандартно китайско произношение в путунхуа на съответните срички в китайския и българския пин-ин. Примери за а) предлагам в дял 2 на статията, примери за б) в дял 3. И в двата си пункта редакцията има за цел достъпно практично, а не формално-правилно от гледна точна на езиковата теория отразяване на китайските имена в българските преводи.

Поради дългогодишния навик за четене на китайски имена от досегашния български пин-ин във възприятията на читателя ще възникнат, по обясними причини, психологически възражения от чисто формално естество. Те са естествена част от преходните етапи на всяка една промяна. Ето защо поднасям извиненията си на читателите за това перцептуално неудобство с надеждата, че те ще простят дързостта ми да посягам на утвърдени от времето нагласи и ще разберат единственото ми съображение за такава промяна — максимална точност и избягване на неестественото уеднаквяване в българска транскрипция на различните китайски имена.

Примери за проблеми в отразяване на различията в китайските срички при сегашната транскрипция

2.1. Исторически имена. Типичен, но не единствен пример за неудовлетворително транскрибиране на исторически имена при досегашния български пин-ин, са двете различни китайски династии, Qin (秦) и Qing (清), чието изписване на български съвпада и това създава огромно неудобство и за преводача, и за читателите — династията Цин и династията Цин (!).

2.2. Имена на личности и литературни персонажи. Като пример може да послужи следният откъс от романа „Сън в алени покои“:

„От тези думи Дзя Джън* разбра, че работата не е в ръцете на Дзя Джън**, та прати да повикат Дзя Лиен. След малко последният дойде и Дзя Джън* го попита…“

Тук съвпадат имена на двама от героите, *Jia Zheng (賈政) и **Jia Zhen (賈珍). И това далеч не е единичен случай, същото е положението с Дзя Хуан = Jia Huan/Jia Huang (賈環/賈璜), с Пинър = Piner/Pinger (顰兒/平兒), Дзя Лин = Jia Lin/Jia Ling (賈璘/賈菱) и т. н. При използване на досегашните правила за транскрипция имената на тези двойки персонажи се сливат и преводът на романа е невъзможен.

2.3. Неадекватни съвпадения. Според досегашния български пин-ин транскрипцията на собствени и нарицателни имена, различни на китайски, може да доведе до четворни съвпадения. Ето пример за четири различни имена, които при транскрипция на български съвпадат напълно:

а) Съ Кун може би отразява едно от следните четири китайски имена:

  • Se Kong
  • Se Kun
  • Si Kun
  • Si Kong

б) Мън Хун може би отразява едно от следните четири китайски имена

  • Meng Hun
  • Meng Hong
  • Men Hong
  • Men Hun

2.4. При транскрипцията въобще на думи и изрази на българска кирилица възприетото неразграничаване на двойките n—ng, [zh, ch, sh, r]e—[zh, ch, sh, r]i, ong-un и т. н., които не съществуват в българската фонетика, но в китайската имат смислоразличаващи функции, може да се стигне до неадекватни транскрипции от типа:

舒適設施 (удобства) — shūshìshèshī — (в досег. бълг. пин-ин) шушъшъшъ

同志 [tongzhi, другар] и 吞著, [tunzhe, поглъщайки] практически съвпадат: тунджъ.

Очевидно е, че в този си вид съществуващата практическа транскрипция не би могла да се ползва за предаване китайското произношение чрез българска кирилица в речници, разговорници и други пособия, както това е възможно чрез руската и сръбската транскрипции (а в страните, ползващи латиница, се използва или директно китайския пинин, напр. в Румъния, или транскрипция, в която съвпадения като горните не съществуват). В указаните тук езици практическата транскрипция се използва без проблем и за указване произношението на думи и изрази в справочната литература, изискваща много по-голяма точност от художествената. При тях няма съвпадения на различните китайски срички и групи от срички, докато в български издания на нехудожествена литература точното транскрибиране може да се извършва единствено с помощта на доуточняване в бележка или скоби при посочване имената на латиница (китайски пин-ин) или с йероглифи. Това на свой ред поставя въпроса за практическата неприложимост на досегашната транскрипция в издания за обучение по китайски език — в тях се ползва pinyin — и в научни, справочни, технически и други текстове, където точността взема превес над практичната условност.

Неточно отразяване на стандартното китайско произношение

Класическият пример с лаошъ който може да означава както 老師 (учител), тъй и 老蛇 (змия) по досега установения български пин-ин е едно от нещата, с които ние се сблъскахме още като студенти в първи курс китаистика. Всъщност при изговор на сричките от парадигмата zhi-chi-shi-ri — с известни колебания за последната — те са много по-близко до българските джи-чи-ши-жи. В това може да се увери всеки, който гледа съвременни китайски филми или слуша китайско радио. В китайския пин-ин и съвременната руска транскрипция те са отразени именно по този начин — с буквата i/и. [1]

Друг пример са сричките от парадигмата –ong, които на български съвпадат изцяло с тези от –un, тоест всички срички завършващи на –ong & -un в китайски пин-ин се транскрибират на български с –ун независимо, че в китайския те се противопоставят както по носовост на финалите, тъй и по фонетичното съдържание на медиалите си (ong-овите срички са по-кратки, un-овите срички съдържат полугласна „ъ“ в медиалите си).

Опит за преодоляване на проблемите

  • 4.1. Меко (n-нь) ←→ носово (ng-нг). В руската транскрипция предното меко нь се
  • противопоставя на задноезичното н чрез добавяне на знак за мекост (peng-pen ←→ пэн-пэнь). От

друга страна, опозицията носовост-безносовост би могла да се отразява според възприетата норма за срички от английския език, завършващи на –ng, тоест

  • feng → фънг
  • fen → фън

или

да се възприеме отразяване на мекотата на н (нь), примери за което имаме в българската литература, например: Калуньаа, мердевень, у Г. Божинов, 1988; могат да се намерят и в след деветосептемврийски издания на Елин Пелин и други български автори. Знакът за мекост на крайносричково Н се среща и в транскрипцията на виетнамски думи, например в книгите на Блага Димитрова «Страшния съд» (П. 1972, с. 5 «бамбукова колиба в провинция Тань-Хоа»), «Виетнамска поезия» (С. 1972, името на поета Те Хань, с. 343-353, в превод на Б. Димитрова, К. Кадийски и Н. Кънчев). След като автори и поети от такава величина не са видели в употребата на «ь» за транскрипция на меки финали в един източен език нито неуместност, нито «архаизация» на правописа ни, считам, че не съществуват никакви пречки за употребата на опозицията ань/ънь/унь/инь<->ан/ън/ун/ин и в българската транскрипция на китайските срички (вж. приложената снимка). Следователно:

  • long → лун (вместо „лонг“)
  • lun → лунь

Предимство на ун/унь пред ун/онг е по-малката промяна, необходима за прецизиране на транскрипцията и запазването на имена, с които читателите вече са свикнали: династията Сун остава Сун (вместо Сонг/Сунг), Цин остава същата (вм. Цинг), докато първата Цин става Цинь.

  • Аналогично Цин Шъхуан → Цинь Шихуан. Графичното възприятие регистрира минимална

промяна при постигане на максимална (за българската кирилица) точност на предаване различията на китайските срички чрез българска транскрипция. Така че моето лично убеждение и предпочитание е вместо да се взема предвид опозицията носовост-неносовост, разподобяването по-добре да се направи по опозицията мекота-немекота, тоест Цинь-Цин (вместо Цин-Цинг). Такава промяна е по-адекватна и спрямо фонетичните свойства на българския език, в който се среща меко нь в диалекти и в литературата ни, но нямаме самостоятелно носово „н“ и при двубуквеното записване с „нг“ излизаме от нормата. Освен това, при нея се избягва изкуственото натрупване на съгласни вътре в думите, напр. Гуангджоу (нгдж) си остава Гуанджоу, Чонгцин (неестествено за българския натрупване „нгц“) си остава Чунцин, а Чуньциу отразява чунь като транскрипция на chun, а не на chong.

4.2. и ≠ ъ вместо ъ = ъ

  • ⤇ zhi-chi-shi-ri ≠ zhe-che-she-re, следователно
  • ⤇ джи-чи-ши-жи ≠ джъ-чъ-шъ-жъ

Вече съм възприел това разграничаване при превода на романа „Сън в алени покои“ на български език. Този подход вече е използван в названието „Женмин Жибао“, придобило гражданственост от периода до установяването на сегашната практическа българска транскрипция.

4.3. zi-ci-si ≠ ze-ce-se

Това е една от най-трудните за транскрипция парадигми, тъй като в българската фонетика не съществува полугласната от zi-ci-si, а и нямаме букви за записването на тясно и широко ъ както

например в румънски език (â<ă). Ако приемем транскрибирането ѝ с ъ, тогава предлагам

  • ⤇ zi-ci-si = дзъ-цъ-съ
  • ⤇ ze-ce-se = дзъ: цъ: съ:

или с диакритичен знак над гласната ̅ за противопоставяне по дължина с zi-ci-si)

или, по аналогия с китайския пин-ин и руската транскрипция – с „е“: дзе, це, се.

4.4. В някои български транскрипции на yu съм забелязал използване на руското юй. Това е наложено поради транскрибирането на you като ю в руския пин-ин, което на български досега се е транскрибирало като йоу. Ето защо промяна в транскрибирането на yu според мен не се налага, тъй като не е нарушен принципът на несъвпадане на различни китайски срички. Въпреки това някъде –юй отразява с по-голяма точност звученето на китайската сричка и считам, че би могло да се възприеме като алтернатива.

4.5. Не съм уверен дали полугласното е в сричките от парадигмата –ui (уей) има основания да се записва с гласната е (в българския няма полугласна е), поради което се придържам към тази транскрипция единствено по отношение на ­hui по евфемистични причини: хуей. Всички останали срички с финал –ui предавам също с –уй както е в досегашния български пин-ин, в китайския и в руския пин-ин.

Примери за използване на оптимизираната транскрипция

При превода на 《紅樓夢》 на български език си послужих с –нг като минимално рисков за предаване на различията при съвпадащи двойки имена:

  • Дзя Джънь ←→ Дзя Джън (вар. Дзя Джън ←→ Дзя Джънг)
  • Jia Zheng (賈政) и **Jia Zhen (賈珍) станаха Дзя Джънг и Дзя Джън Jia Huan/Jia Huang (賈環/賈璜) станаха Дзя Хуан и Дзя Хуанг Piner/Pinger (顰兒/平兒) станаха Пинър и Пинг-ър Jia Lin/Jia Ling (賈璘/賈菱) станаха Дзя Лин и Дзя Линг

Тъй като обаче има и множество други случаи, при които –нг се явява вътре в думите/имената и произношението на български значително се променя, въз основа на досегашния си опит считам, че по-уместно би било въвеждането на знака за мекост след н – нь, вместо да се въвежда вътресловно –нг (срв. Пингър, Гуангджоу).

Проблемът „ударение“ и по-нататъшно прецизиране на транскрипцията

Тъй като в българския език думите с две и повече срички имат винаги едно (силово) ударение, при слято записване на дву-и трисрични китайски думи читателят почти неизбежно „налучква“

произнасянето им според естествената си езикова нагласа. В многосричните китайски думи обаче съществува тонално ударение за всяка сричка (с различен динамичен интензитет), поради което е добре личните двусрични имена да се пишат с тиренце. Например, пише се не Циууън (秋紋, героиня от романа „Сън в алени покои“), а Циу-уън, Бао-ю — за избягване на натрупването на три гласни една след друга, което е неестествено за българския език, а в китайския се среща често, Дай-ю — за избягване на неестественото за българския език съчетание „йю“, което също може да се среща често в китайските имена и което българският читател ще редуцира до Даю. Чрез това се разрешава проблемът и с „двойните съгласни“, например Джъннин е по-лесно за изговаряне, когато е написано Джън-нин, а записано Джъннин би се прочело адаптивно като Джънин (друго име, Джъ-нин). Избягват се и „двойните гласни“, като в името Циу-уън, или Джао Фей-йен. Чрез това също се избягва и неправилното сливане или разделяне на сричките вътре в името, например Цинуън (晴雯) е двусрично — Цин-уън, но по-естествено е да се прочете от неосведомения читател като трисрично — Ци-ну-ън.

Друга незаменима функция на тиренцето се вижда при транскрипция на ъризувани имена в книги, отразяващи пекински и други североизточни китайски диалекти. Например в „Сън в алени покои“ слугинята Хуей-сян е наречена от Бао-ю „Сър“ (四兒), което създава огромно неудобство при четене, ако се напише без тиренце — Съ-р (контрахирана форма от Съ-ар). Това се отнася и до други имена като Юн-ър. С тиренце са китайските имена в английския превод на „Сън в алени покои“ от проф. Хокс, в множество актуални руски академични издания и преводи на класическа китайска литература, а също и в българските преводи от китайски до 80-те години на ХХ в. Чрез тиренце всички споменати по-горе проблеми се избягват.

В заключение

ще спомена, че нямам претенции внесените от мен промени да се възприемат като намеса в официално възприетия досегашен български пин-ин. Те имат една-единствена цел — избягването на съвпадения при предаването на имена, думи и изрази, което съвпадение създава огромни неудобства и за преводача, и за читателите на китайска литература на български език. Като такива, промените остават в полето на открито и добронамерено обсъждане, доуточняване и усъвършенствуване.

Приложение · Таблица за транскрибиране на китайските срички

За всяка сричка са дадени латинската ѝ форма (пин-ин) и българската транскрипция (в червено). Инициалите са колоните, финалите — редовете.

Финал \ Инициал∅bpmfdtnlgkhjqxzhchshrzcs
—бпмфдтнлгкхдзцсджчшждзцс
-i
zhi
джи
chi
чи
shi
ши
ri
жи
zi
дзъ
ci
цъ
si
съ
a
а
a
а
ba
ба
pa
па
ma
ма
fa
фа
da
да
ta
та
na
на
la
ла
ga
га
ka
ка
ha
ха
zha
джа
cha
ча
sha
ша
ra
жа
za
дза
ca
ца
sa
са
o
о
o
о
bo
бо
po
по
mo
мо
fo
фо
lo
ло
e
ъ
e
ъ
me
мъ
de
дъ
te
тъ
ne
нъ
le
лъ
ge
гъ
ke
къ
he
хъ
zhe
джъ
che
чъ
she
шъ
re
жъ
ze
дзъ
ce
цъ
se
съ
ê
йе
ye
йе
ai
ай
ai
ай
bai
бай
pai
пай
mai
май
fai
фай
dai
дай
tai
тай
nai
най
lai
лай
gai
гай
kai
кай
hai
хай
zhai
джай
chai
чай
shai
шай
rai
жай
zai
дзай
cai
цай
sai
сай
ei
ей
ei
ей
bei
бей
pei
пей
mei
мей
fei
фей
dei
дей
tei
тей
nei
ней
lei
лей
gei
гей
kei
кей
hei
хей
zhei
джей
chei
чей
shei
шей
rei
жей
zei
дзей
cei
цей
sei
сей
ao
ао
ao
ао
bao
бао
pao
пао
mao
мао
fao
фао
dao
дао
tao
тао
nao
нао
lao
лао
gao
гао
kao
као
hao
хао
zhao
джао
chao
чао
shao
шао
rao
жао
zao
дзао
cao
цао
sao
сао
ou
оу
ou
оу
bou
боу
pou
поу
mou
моу
fou
фоу
dou
доу
tou
тоу
nou
ноу
lou
лоу
gou
гоу
kou
коу
hou
хоу
zhou
джоу
chou
чоу
shou
шоу
rou
жоу
zou
дзоу
cou
цоу
sou
соу
an
ань
an
ань
ban
бань
pan
пань
man
мань
fan
фань
dan
дань
tan
тань
nan
нань
lan
лань
gan
гань
kan
кань
han
хань
zhan
джань
chan
чань
shan
шань
ran
жань
zan
дзань
can
цань
san
сань
en
ънь
en
ънь
ben
бънь
pen
пънь
men
мънь
fen
фънь
den
дънь
ten
тънь
nen
нънь
len
лънь
gen
гънь
ken
кънь
hen
хънь
zhen
джънь
chen
чънь
shen
шънь
ren
жънь
zen
дзънь
cen
цънь
sen
сънь
ang
ан
ang
ан
bang
бан
pang
пан
mang
ман
fang
фан
dang
дан
tang
тан
nang
нан
lang
лан
gang
ган
kang
кан
hang
хан
zhang
джан
chang
чан
shang
шан
rang
жан
zang
дзан
cang
цан
sang
сан
eng
ън
eng
ън
beng
бън
peng
пън
meng
мън
feng
фън
deng
дън
teng
тън
neng
нън
leng
лън
geng
гън
keng
кън
heng
хън
zheng
джън
cheng
чън
sheng
шън
reng
жън
zeng
дзън
ceng
цън
seng
сън
er
ър/ар
er
ър/ар
i
и
bi
би
pi
пи
mi
ми
fi
фи
di
ди
ti
ти
ni
ни
li
ли
ji
дзи
qi
ци
xi
си
ia
я
dia
дя
lia
ля
jia
дзя
qia
ця
xia
ся
io
йо
yo
йо
ie
ие
bie
бие
pie
пие
mie
мие
fie
фие
die
дие
tie
тие
nie
ние
lie
лие
jie
дзие
qie
цие
xie
сие
iai
яй
yai
яй
iao
яо
biao
бяо
piao
пяо
miao
мяо
fiao
фяо
diao
дяо
tiao
тяо
niao
няо
liao
ляо
jiao
дзяо
qiao
цяо
xiao
сяо
iu
иу
miu
мю
diu
диу
tiu
тиу
niu
ниу
liu
лиу
jiu
дзиу
qiu
циу
xiu
сиу
ian
иен
bian
биен
pian
пиен
mian
миен
fian
фиен
dian
диен
tian
тиен
nian
ниен
lian
лиен
jian
дзиен
qian
циен
xian
сиен
in
инь
bin
бинь
pin
пинь
min
минь
fin
финь
din
динь
tin
тинь
nin
нинь
lin
линь
jin
дзинь
qin
цинь
xin
синь
iang
ян
diang
дян
tiang
тян
niang
нян
liang
лян
jiang
дзян
qiang
цян
xiang
сян
ing
ин
bing
бин
ping
пин
ming
мин
fing
фин
ding
дин
ting
тин
ning
нин
ling
лин
jing
дзин
qing
цин
xing
син
u
у
bu
бу
pu
пу
mu
му
fu
фу
du
ду
tu
ту
nu
ну
lu
лу
gu
гу
ku
ку
hu
ху
zhu
джу
chu
чу
shu
шу
ru
жу
zu
дзу
cu
цу
su
су
ua
уа
gua
гуа
kua
куа
hua
хуа
zhua
джуа
chua
чуа
shua
шуа
rua
жуа
uo
уо
duo
дуо
tuo
туо
nuo
нуо
luo
луо
guo
гуо
kuo
куо
huo
хуо
zhuo
джуо
chuo
чуо
shuo
шуо
ruo
жуо
zuo
дзуо
cuo
цуо
suo
суо
uai
уай
guai
гуай
kuai
куай
huai
хуай
zhuai
джуай
chuai
чуай
shuai
шуай
ruai
жуай
ui
уй
dui
дуй
tui
туй
nui
нуй
lui
луй
gui
гуй
kui
куй
hui
ху[е]й
zhui
джуй
chui
чуй
shui
шуй
rui
жуй
zui
дзуй
cui
цуй
sui
суй
uan
уань
duan
дуань
tuan
туань
nuan
нуань
luan
луань
guan
гуань
kuan
куань
huan
хуань
zhuan
джуань
chuan
чуань
shuan
шуань
ruan
жуань
zuan
дзуань
cuan
цуань
suan
суань
un
унь
dun
дунь
tun
тунь
nun
нунь
lun
лунь
gun
гунь
kun
кунь
hun
хунь
zhun
джунь
chun
чунь
shun
шунь
run
жунь
zun
дзунь
cun
цунь
sun
сунь
uang
уан
guang
гуан
kuang
куан
huang
хуан
zhuang
джуан
chuang
чуан
shuang
шуан
ruang
жуан
ong
ун
dong
дун
tong
тун
nong
нун
long
лун
gong
гун
kong
кун
hong
хун
zhong
джун
chong
чун
shong
шун
rong
жун
zong
дзун
cong
цун
song
сун
ü
ю
dü
дю
tü
тю
nü
ню
lü
лю
ju
дзю
qu
цю
xu
сю
üe
юе
düe
дюе
tüe
тюе
nüe
нюе
lüe
люе
jue
дзюе
que
цюе
xue
сюе
üan
юен/юан
juan
дзюен/дзюан
quan
цюен/цюан
xuan
сюен/сюан
ün
юнь
jun
дзюнь
qun
цюнь
xun
сюнь
iong
юн
jiong
дзюн
qiong
цюн
xiong
сюн

Бележки

[1] По-близкото звучене до китайското произношение на предложените дублетни форми може да се види и от внимателен анализ на римните групи в китайската поезия. Така например групата zhi-chi-shi-ri се римува с yi / ji-qi-xi-ri, но не се римува с e / zhe-che-she-re , което показва, че “и”- транскрипцията по-точно отразява произношението на финала на групата zhi, отколкото “ъ” (вж. например римите в стихотворението 凝暉鐘瑞, (《紅樓夢》第十八回)

Източници и връзки

Вижте също: Транскрипция на пин-ин (д-р Яна Шишкова).


Какво сочи насам: Българска транскрипция на китайския — история и източници · Начална страница